Историята на земята е взаимодействие между живите същества и тяхната среда. Формата, начина на живот, биоразнообразието се моделират от заобикалящата ни среда. Ако погледнем назад в далечните епохи обратното въздействие на живите същества, които изменят и оказват влияние на околната среда е било сравнително слабо. Само за един кратък период от миналия и сегашния век негово величество човека придоби страшна мощ да влияе на природата и то в отрицателния и смисъл. Замърсяването на въздуха, земята, реките и моретата с опасни, дори смъртоносни вещества, предопределят незавидна участ на идните поколения. Животът ни е резултат от чудното взаимодействие между живата и неживата природа. Обществото все повече осъзнава, че именно гората остава последния оазис, че тя е мощна лаборатория, която превръща неживата природа в органична материя и поддържа живота на планетата. Тя е мощен филтър за пречистване на природата от вредните емисии. Затова и спасяването й се поставя, като алтернатива за оцеляването на човечеството.
В приоритетите на Националната стратегия за развитие на горския сектор в република България се посочват:
Поддържане на жизнени, продуктивни и многофункционални горски екосистеми, способстващи за смекчаване на последиците от изменение на климата;
Опазване, възстановяване и поддържане на биологичното и ландшафтното разнообразие в горските територии;
Повишаване на жизнеността и конкурентоспособността на горския сектор;
Използване потенциала на горския сектор за развитие на зелената икономика.
Не на последно място в Националната стратегия би следвало да се постави като приоритет създаването на екологична култура на подрастващите поколения. Давайки познания на подрастващите за значението на горските екосистеми, за тяхната организация и живота на гората ние създаваме поколение от съмишленици на горската кауза. Независимо в коя област на общественото поприще ще се развият, те ще принесат тази култура за опазване на природата в областта на създаване на химични препарати за борба с вредителите, в конструирането на безопасни машини, методи, технологии и др.
Пример в това отношение е проектът „За всеки спасил дърво“ (FOREST) по Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020. В рамките на този проект на 4. 10. 2019г. в Република Сърбия – гр. Ниш беше организиран международен семинар на юноши и девойки от България и Сърбия, където учени и експерти под формата на занимателни лекции запознаха подрастващите със значението на горските екосистеми и как протичат процесите в тях. Децата научиха как протичат жизнените процеси в дърветата? Какъв е механизма за протичане на процеса на фотосинтеза и дишане при растенията. Защо пожълтяват и окапват листата през есента? Как дърветата оцеляват през тежките и студени зими, като превръщат водата в тях на „антифриз”. Как дъбовете от род Quercus без да използват инсектициди и други химични средства успяват да регулират многобройните популации, които се хранят с техните жълъди и успяват да дадат ново поколение. Как посредством короните и корените си дърветата подобряват водозадържащата роля на почвата. Учениците научиха как човекът посредством биологични способи, като се внасят полезни паразити може да ограничи развитието на един опасен вредител по дъбовете и други растения, какъвто е гъботворката, която се храни с листата им и при каламитети може да унищожи хиляди хектара гори. В занимателен порядък децата научиха за значението на мъртвата дървесина в горската екосистема, каква е взаимовръзката на трите основни групи в природата: растения-животни-гъби.
Подобни обучения на подрастващите е необходимо да започнат още от началното училище и у младите хора да се формират познания за природата, които впоследствие ще се отразят на нейното устойчиво развитие и респективно в оцеляването й.
Автор: доц. д-р Груд Попов
Проектът е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014 — 2020 г.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI №2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на ИГ-БАН и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
