Изменение на климата и неговото въздействие върху компонентите на горските екосистеми

Изменение на климата и неговото въздействие върху компонентите на горските екосистеми (Climate change and its impact on components of forest ecosystems)

Автор: проф. д-р Мария Грозева – Институт за гората – БАН

Климатът на Земята винаги се е променял. Преди двадесет хиляди години голяма част от Северна Европа е била покрита от огромен ледник, който е стигал до дебелина около 3 km. Планински вериги като Алпите и Пиренеите са били покрити с ледникови „шапки”. Последният ледников период е приключил преди десет хиляди години и климатът е станал по-мек. Редовни метеорологични измервания съществуват от средата на XIX-ти век. Възстановяване на климата за минал период се осъществява чрез използване на косвени индикатори като геологични (състав и структура на утаечните скали), геоморфологични (следи от езера и речна мрежа), палеонтологични (изкопаема флора и фауна, коралови рифове), дендрологични, глациологични (изотопен състав на леда в ледниците, примеси), археологични находки, различни исторически източници (архиви, предания).

Изменение на климата е преминаване на климатичната система (атмосфера-хидросфера-литосфера-криосфера-биосфера) в ново равновесно състояние, характеризиращо се с различни, от предходното, многогодишни средни стойности на климатичните параметри. Климатичните промени са сред най-сериозните заплахи за човечеството. Очаква се трайно засушаване и гибелни последици за селскостопанските култури в много райони. Разбирането на причините за климатичните промени е изключително важно за тяхното прогнозиране и евентуално предотвратяване:

1. Природни фактори (земни и космически). Човечеството винаги ще бъде в риск от неочаквани и неблагоприятни промени в климата в резултат на влиянието на естествени природни фактори: преместване на континентите (Южна Америка и Африка преди около 200 милиони години са били съединени); промени във вулканичната дейност; промени в океанските течения; промени в слънчевата активност; промени в земната орбита и наклона на земната ос. Природните фактори оказват влияние върху разпределението на температурата, общата атмосферна циркулация, океанските течения, площта на криосферата, климата и неговите колебания.
2. Антропогенни фактори. Разликата между далечното и близкото минало е, че се появи риск от бързи промени в климата, причинени от човека. Влиянието на човека върху климата се осъществява като се променят някои свойства на компонентите на климатичната система: повърхността на сушата, растителността, състава на атмосферата. Причини за това са огромният брой ТЕЦ-ве, отделящи колосални количества СО₂ и други замърсители в атмосферата, масовото изсичане на горите по цялата планета, другите индустрии, транспорт, интензивно земеделие и животновъдство, сметищата, отделящи големи количества метан.

Съществуват различни теории за изменение на глобалния съвременен климат, но засега надделява тази за парниковия ефект. По-заможните нации, които винаги допринасят най-много за глобалното затопляне, произвеждат най-много емисии на въглероден диоксид на глава от населението, но са много по-способни да се адаптират към тези въздействия. Африка произвежда емисии на СО₂ най-слабо в света.  Задължително е да се предприеме ефективно смекчаване и адаптиране към глобалните промени в климата, за да се премахнат различията между развитите и развиващите се страни. Негативни последици от климатичните промени са суша, наводнения, загуба на плодородие, вегетационен стрес, социално напрежение, влияние върху качеството на живота, голямо икономическо напрежение, намалени възможности на земеделието, неблагоприятни ефекти върху местните икономики.

Изменението на климата оказва влияние върху горските екосистеми, в повечето случаи – негативно. Адаптирането и смекчаването са взаимно допълващи се стратегии, адресирани към повишените рискове, произтичащи от изменението на климата. Количествената страна на климатичните промени се изяснява чрез климатични коефициенти, които дават синтетично величината на промените. Зоните на уязвимост за развитието на горските екосистеми при климатични промени в България са определени чрез изменението на климатичния коефициент „индекс на сухотата“ по де Мартон, в зависимост от климатичните сценарии (песимистични, оптимистични, реалистични) за температурата на въздуха и валежите през 2020, 2050 и 2080 г. Определянето на тези зони има голямо значение за създаване на диференцирана система от мерки за адаптиране на горските територии и за формулиране главните задачи за управление (стопанисване) на горските екосистеми във всяко горско стопанство в условията на климатични промени.

Най-уязвими и потенциално най-засегнати ще са Южната крайгранична горско-растителна област, както и останалите равнинни и нископланински части на страната. В тези райони най-засегнати ще бъдат иглолистните монокултури. Културите, които са създадени с неподходящ произход и на неподходящи месторастения, се очаква да бъдат изместени от навлизащите в тях местни сухоустойчиви, но нископродуктивни широколистни видове (космат дъб, мъждрян, келяв габър). Депа на въглерод в горите са надземните и подземни части на растенията, мъртвата дървесина и органичните вещества в почвата. Примерно, един хектар от българската гора е резервоар на 60,8 тона въглерод (223 t CO2 eq.ha-1) (ИАГ, 2011). Към 2020 година очакваната степен на загуба на биологично разнообразие е ниска, на места до незначителна. За 2050 година, при реалистичен сценарий, степента на загуба на биологично разнообразие се повишава, варирайки от средна в преобладаващите случаи, на места до ниска и незначителна. Можем да очакваме увеличение на прирастта на планинските гори с 10-20% при намаляване на общата им площ и намаляване на прирастта общо за страната с 5%. По-долу са дадени площите на горите (ha) по зони на уязвимост (индекс на де Мартон) за различни сценарии и години.