Трябва да има къде да отидеш. Трябва да има при кой да се върнеш. Какво да разкажеш. За пътят ти лъкатушещ и стръмен. За чешмата, която те чака да утоли твоята жажда. За огънят лагерен, който ще сгрее самотата ти. За слънцето- величествено като блясък на щик, когато изгрява зад върха. Но е несравнимо по-прекрасно, докато върви с теб към върха и ти намига през клоните на дърветата… Само гората може да ти даде това очакване.
Share this post