ХЕРБАРИУМНА ПОЕМА
От Пламен Глогов
Гората ни храни и ни пази от болест
Посветихме на нея проекта ни “FOREST”
400 български и сръбски младежи
се включиха в него с дела и копнежи
Погледнете за миг тази наша изложба
На Науката и Изкуството тя е рожба
Без допълнителни аксесоари
От цветя и желание сътворихме хербарий
И заедно свършихме още много неща
Садихме дървета, папрати и цветя
Проверихме горите за болести скрити
за опасни вредители и паразити
Всичко това?- ти се питаш Защо?
Проектът ни се казва За всеки спасил дърво?
Целта ни е всичко за горите да научим
И повече деца в грижата за тях да включим
Очакваме съдействие, а не похвала
Но нека се върнем в изложбената зала
В такова трудно време творихме без умора
С младежите от Сърбия и местната им флора
Въпреки карантинните усложнения
събирахме заедно диви растения
Шихме, сушихме и аранжирахме
Своите хербариуми сами презентирахме
Ето например тук наредени
Са нашите растения вечнозелени
Иглолистата им са запазена марка
А плодът им се нарича шишарка
От цялата ни флора скъпоценна
Те представляват само 2 процента
Но с тяхната премяна планината
Покрила си е щедро рамената
Борове, хвойни, смърчове, ели
Красят върхарите на нашите планини
А по- надолу тяхната щафета
Поемат листопадните дървета
Те са към 300 вида във страната
На всичките широки са листата
Но се делят по форма и размери
При буковете те са гладки, цели
При габърите са с назъбен ръб
И на вълни при видовете дъб
На длани са подобни те при клена
А при акацията са разделени
На малки листчета, а при лозата
Превръщат се в мустачета листата.
Подобни на дърветата отчасти
са и широколистните ни храсти
По-ниски са от тях- като деца
Но не с едно, а с повече стъбла
Лигуструми, форзиции, калини
Бъзове, боровинки и къпини
Щом дрянът дреме, глогът е на страж
И те формират вторият етаж.
Да видим папратите- те са четирийстина
И с мъховете правят си комбина
Наричат се със странни имена
И дават спори вместо семена
Но заслужават те слова хвалебни
Защото са красиви и лечебни
Изтравничето превъзмогва страх
Бронхит цери от сладка папрат прах
А задухът ти ще премине в миг
С отварата от волския език
Най-многобройни, както им подхожда,
са тук тревите в нашата изложба
По-скромни и невзрачни или пищни
едно и две или многогодишни
в поляни и гори непроходими
нявсякъде са техните килими
Пренантес, лазаркиня и дебрянка
Обичат много буковата сянка
Подъбичето името показва
Спотайва се във дъбовата пазва
Жълтурчето се среща край реките
А мащерката лази по скалите
Ливадите са пълни с детелини
Поляните със незабравки сини.
Красиви са нали, тъй наредени
Разстлани и грижливо изсушени
Но истинската красота е тази
Която всяко живо цвете пази
Тя само истински ни вдъхновява
И всеки миг живота ни спасява
От нея дишаме, ядем и пием
Затова… нека я спасим и ние.
Тази публикация е направена с подкрепата на Европейския съюз, чрез Програмата за трансгранично сътрудничество Interreg-ИПП България-Сърбия 2014-2020, CCI No 2014TC16I5CB007. Съдържанието на публикацията е отговорност единствено на ИГ-БАН и по никакъв начин не трябва да се възприема като израз на становището на Европейския съюз или на Управляващия орган на Програмата.
